Кървят в прискърбие отхапаните думи,
в безплодие притихват с оголени гърди...
И непреглътнати пълзят по тъмни друми
в обремененост мътна, давещи сълзи...
От недоимана любов следи бледнеят,
пристрастени към излишъка до кост...
Пресъхнали от липси косите ми сивеят,
свистейки като вятър в пролука под мост.
Продажно се присмиват очите онемели,
просмукани от сивкава, бодяща самота...
Отлюспени останки на длани закърнели,
отчаяно безумстват, прераждане в крила... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse