Feb 3, 2015, 7:55 AM

Непрежалима 

  Poetry
631 0 12
Тридесет и девет години отброявам днес
откак от тебе, мамо, нямам вест.
Тръгна без да вземеш нищо,
но, в сърцето ми остави всичко.
Долавям стъпките ти в коридора,
гласът ти чувам откъм двора,
на стените в сенките те аз съзирам
и в паметта си във шевица те бродирам.
Ще ми се да ти разкажа само
... как пораснала съм, мамо,...
станала съм майка и жена,
и как белее моята коса. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Random works
: ??:??