Тридесет и девет години отброявам днес
откак от тебе, мамо, нямам вест.
Тръгна без да вземеш нищо,
но, в сърцето ми остави всичко.
Долавям стъпките ти в коридора,
гласът ти чувам откъм двора,
на стените в сенките те аз съзирам
и в паметта си във шевица те бродирам.
Ще ми се да ти разкажа само
... как пораснала съм, мамо,...
станала съм майка и жена,
и как белее моята коса. ...