3.02.2015 г., 7:55 ч.

Непрежалима 

  Поезия
628 0 12
Тридесет и девет години отброявам днес
откак от тебе, мамо, нямам вест.
Тръгна без да вземеш нищо,
но, в сърцето ми остави всичко.
Долавям стъпките ти в коридора,
гласът ти чувам откъм двора,
на стените в сенките те аз съзирам
и в паметта си във шевица те бродирам.
Ще ми се да ти разкажа само
... как пораснала съм, мамо,...
станала съм майка и жена,
и как белее моята коса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??