Непростимо
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми,
завъртя се животът назад.
Беше моя надежда, опора,
пожела да съм твоя жена.
Нямам сили за теб да се боря
и да плащам висока цена.
В отчаяние търся все тебе,
като стих на самотен поет,
като вик на проплакало бебе,
като даден и върнат обет.
Ти си пламък и леден отломък!
Бе ми стълб, но неверен си момък!
Никога не бях свободна, Никога не бях себе си, Това наричам непростимо
© Bo Boteva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мария! За мен е чест тази оценка! Благодаря, Ивет за поставянето в "Любими"!
-
Силна и въздействаща е поезията ти! Гласувам за теб!
-
Благодаря ти, Младене. Да, голям филм беше, с големи актьори!
-
Глас и успех, Бо!
Сякаш пред мен се яви Клинт Истууд като видение. -
Благодаря, че се отби да прочетеш и оставиш коментар, Петя!
-
Някои грешки са непростими!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
