Nov 13, 2009, 7:27 PM

Неразбран 

  Poetry
920 0 3

Неразбран

 

Аз вярвам в добрия тон!

Тук всеки ражда се с душа.

Умът е като сив балкон -

без панорамна светлина.

 

Над хоризонта появява се дъгата.

Поет ли пак ще се роди?

Как ли ще ни огрее красотата

на стиховите му лъчи?

 

А мисълта подлага облак,

поставен като щит отпред.

Мислител ще е тоз потомък,

а не безоблачен поет.

 

Смисълът преследван ще издъхне -

изкуството не ще това.

То иска красотата да възкръсне,

докосната от мисълта.

 

В храм се влиза от душа -

умът ти вътре не е нужен.

А може би той ще роди мечта,

ако изскубеш  плъзналия  бурен.

 

Все пак, ако останеш неразбран

и някой ти повдигне рамо -

мъдрец е, не дошъл до там,

отдето ти си викал мисълта му.

 

Ако не раждаш красота,

умира смисловата плът,

увита в скучна пелена -

новородена, умна смърт.

 

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!!!
    И страшно много истина има във всичко, което си написал!
    Поздравления и от мен!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Над хоризонта появява се дъгата.
    Поет ли пак ще се роди?

    готино е това

    четях и си виках - дано е на 18 да залепя едно готино - браво
Random works
: ??:??