Неразбран

13 nov 2009, 19:27

Poesía

921 0 3

Неразбран

Аз вярвам в добрия тон!

Тук всеки ражда се с душа.

Умът е като сив балкон -

без панорамна светлина.

Над хоризонта появява се дъгата.

Поет ли пак ще се роди?

Как ли ще ни огрее красотата

на стиховите му лъчи?

А мисълта подлага облак,

поставен като щит отпред.

Мислител ще е тоз потомък,

а не безоблачен поет.

Смисълът преследван ще издъхне -

изкуството не ще това.

То иска красотата да възкръсне,

докосната от мисълта.

В храм се влиза от душа -

умът ти вътре не е нужен.

А може би той ще роди мечта,

ако изскубеш плъзналия бурен.

Все пак, ако останеш неразбран

и някой ти повдигне рамо -

мъдрец е, не дошъл до там,

отдето ти си викал мисълта му.

Ако не раждаш красота,

умира смисловата плът,

увита в скучна пелена -

новородена, умна смърт.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.