Неразбрана

Dec 23, 2007, 8:57 AM

Poetry

759 0 1

На болката си църква построих,
и всеки ден пред нея се прекланях.
И жива уж, че бях...
а всъщност мъртва...
ден след ден кървях,
но и пеех нови песни,
и времето си и дарих.
Поднасях и букет от мъки,
опаковани в кървав целофан.
Какво сърце в мене носих,
и как го нося и до днес.
Каква съдба за мен избрал си Боже, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неразбрана

Want to read more?

Random works