Неразбрана

23 дек. 2007 г., 08:57

Поэзия

760 0 1

На болката си църква построих,
и всеки ден пред нея се прекланях.
И жива уж, че бях...
а всъщност мъртва...
ден след ден кървях,
но и пеех нови песни,
и времето си и дарих.
Поднасях и букет от мъки,
опаковани в кървав целофан.
Какво сърце в мене носих,
и как го нося и до днес.
Каква съдба за мен избрал си Боже, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неразбрана

Искате да прочетете повече?

Предложения