Feb 4, 2008, 5:12 PM

Неразбрана 

  Poetry
770 0 2

В невидими очи се взирах,
разказвах хиляди неща,
пред добри души се спирах -
не намирах себе си във тях.

Вярвах сляпо във доброто,
минах властно и тревожно,
но кой разбираше ми дните - 
за мене всичко е възможно.

Но зад гърба си те оставих,
плачейки, затворих входната врата,
със сълзи изваях си живота,
но наистина оставих всичко зад гърба!

© Алина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??