В невидими очи се взирах,
разказвах хиляди неща,
пред добри души се спирах -
не намирах себе си във тях.
Вярвах сляпо във доброто,
минах властно и тревожно,
но кой разбираше ми дните -
за мене всичко е възможно.
Но зад гърба си те оставих,
плачейки, затворих входната врата,
със сълзи изваях си живота,
но наистина оставих всичко зад гърба!