Геритъ (Гери)
7 40
Aug 29, 2008, 6:51 PM

Неразбрана любов 

  Poetry » Love
1443 0 4
Броди нейде из полето женската душа,
сякаш търси някой в нощта.
Стъпва плахо по земята,
иска да забрави самотата.
Душа, която някой е ранил,
сърце, което някой е убил.
Тя тича, бяга от съдбата,
крещи, проклина самотата.
Защо остави я да плаче,
да няма миг покой...
по земята тялом да се влачи,
душата да ридае с часове безброй... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Random works
: ??:??