Неразбрано

Feb 22, 2012, 11:43 AM

Poetry » Love

775 0 0

Ти говориш на своя език,
aз някак си – сричам на моя.
Някакви думи... редиш,
не чуваш гласа ми - аз твоя.
Eхти тишината, звукът
смълчан над устните трепери.
Не ме долавяш, а гласът
чужди срички ще намери.
Не те улавям, не долавям..
притича вятър по дъгата..
Със синя боичка поправям
на лунна пътечка следата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неразбрано

Want to read more?

Random works