Неразбрано

22 февр. 2012 г., 11:43

Поэзия » Любовная

777 0 0

Ти говориш на своя език,
aз някак си – сричам на моя.
Някакви думи... редиш,
не чуваш гласа ми - аз твоя.
Eхти тишината, звукът
смълчан над устните трепери.
Не ме долавяш, а гласът
чужди срички ще намери.
Не те улавям, не долавям..
притича вятър по дъгата..
Със синя боичка поправям
на лунна пътечка следата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неразбрано

Искате да прочетете повече?

Предложения