Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми,
съмненията спъват се безшумно...
И хукват хаотично през съня ми,
със писъци, изстреляни отвъдно...
Догонват ме до пясъчната гара,
застинала в отсъствие на влака...
Изцъклена, подобно дрипа стара,
разперена пред дулото на мрака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up