4 сент. 2008 г., 15:40
Нереално бягство
Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми,
съмненията спъват се безшумно...
И хукват хаотично през съня ми,
със писъци, изстреляни отвъдно...
Догонват ме до пясъчната гара,
застинала в отсъствие на влака...
Изцъклена, подобно дрипа стара,
разперена пред дулото на мрака. ...
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми,
съмненията спъват се безшумно...
И хукват хаотично през съня ми,
със писъци, изстреляни отвъдно...
Догонват ме до пясъчната гара,
застинала в отсъствие на влака...
Изцъклена, подобно дрипа стара,
разперена пред дулото на мрака. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Деси Инджева Все права защищены
Предложения
-
-
В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
