Когато на прага ти пристъпи самотата
и тропа бясно тя по входната врата,
недей във стаята си да я пускаш,
нежална гостенка е тя!
Запей любимата си песен,
маска на щастливец си сложи
и смей се, сякаш нямаш рани,
шамар на самотата зашлеви!
Ще се излаши заблудена,
че няма кой на топло да я приюти,
а ти ще ù смееш във лицето:
- Приятелко, време ни е да се разделим! ...