Когато на прага ти  пристъпи самотата

и тропа бясно тя по входната врата,

недей във стаята си да я пускаш,

нежална гостенка е тя!

Запей любимата си песен, 

маска на щастливец си сложи

и смей се, сякаш нямаш рани,

шамар на самотата зашлеви!

Ще се излаши заблудена,

че няма кой на топло да я приюти,

а ти ще ù смееш във лицето:

- Приятелко, време ни е да се разделим!

Ще си отиде огорчена 

и с наведена глава,

а ти ще се вглъбиш отново

привидно весел, ала сам.