Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.
Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.
В лазурните отблясъци позната до обръгване,
се спира в утринната си мъгла... сама.
Кръжат пространства с мамещо очакване.
И в светли паяжини изплитат ми крила.
А през душата ми минават недокоснати
и ласки, и слова - пропуснати в една съдба.
По вечните пътеки вървим във своите коловози.
Космически пространства са миражните ни светове.
И в облачни слънца са ръцете ни изтръпнали,
а само се докоснаха с мечтата си... едва. ...