Прилича на сила,
а всъщност на слабост прилича.
Любов проявила,
а някак не знай да обича.
Подава ръка,
а после си пуска ръката.
Превзела света,
а ходи сама по земята.
Нарамва мечти,
а всъщност вериги нарамва.
Мечтай, как лети,
а в клада крилете ѝ пламват.
Несбъдната тя,
насила стремежи не сбъдна.
Живя. Прокънтя!
Последно камбаната звънна .
© Мария Божкова All rights reserved.
Тъжен, реалистичен, много хубав стих.