МаЖор (Мария Божкова)
93 90
31.07.2020 г., 23:26 ч.  

Несбъдната 

  Поезия
817 2 7

Прилича на сила, 

а всъщност на слабост прилича.

Любов проявила, 

а някак не знай да обича. 

 

Подава ръка, 

а после си пуска ръката. 

Превзела света, 

а ходи сама по земята. 

 

Нарамва мечти, 

а всъщност вериги нарамва. 

Мечтай, как лети, 

а в клада крилете ѝ пламват. 

 

Несбъдната тя,

насила стремежи не сбъдна. 

Живя. Прокънтя! 

Последно камбаната звънна .

© Мария Божкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, това "любов проявила, а някак не знай да обича" като трън ми се заби.
    Тъжен, реалистичен, много хубав стих.
  • Благодаря ви, че отново сте тук!
    Мария Панайотова, и аз имах такова усещане за удивителната, но в бързината да го споделя с вас, го качих в оригинал, както е 🙂
  • Прекрасно стихотворение, с чудесен ритъм и замисъл, със запомнящи се мисли-синтенции в него! Браво, поздравявам те!
    Аз бих отделила "прокънтя" с удивителна, обособявайки го като отделно самостоятелно изречение преди последния стих.
    Усетих и приех, че че животът на лирическата е прокънтял, но това е било напразно.
  • Защо ли е вярно, кое ли й пречи, май всички виновни сме....!Браво!
  • Най-лесно е да се удави мечтата за любов! Много хубав стих!
  • Общовалидно е:очакванията са почти винаги по-големи от възможностите.
    Стихотворението е проява на зрелост!
    Поздравления, Мария!🥀
  • Прекрасен стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??