Нещата от живота

Това най-малко исках да се случи-

да паднеш на колене, да ме молиш…

Опита да си истински- не се получи.

Стани и тръгвай – вече си свободен…!

Върви спокойно - времето е твое!

И не мисли за нежните ми ласки,

които давах  всеотдайно двойно,

а ти се чувстваше прекрасно…

Защото беше мимолетно щастие,

защото нямаше любов такава,

в която с теб да се разтапяме

и в пепел да превръщаме жаравата…

Прости и Сбогом! Ти си фантастичен!