Dec 8, 2009, 12:44 PM

Нещо 

  Poetry » Other
681 0 3

Така е тихо и самотно.

Така влудяващо нещастно.

Мойто нещо се изгуби

в своето ужасно.

Мойто нещо е самотно,

опарено и наранено.

То до болка безропотно

влачи се обезверено.

И е кротко, и наивно,

и така истински жадува

за това, тъй наречено, привидно

щастие - да види и целува.

Изгубено в свойта самота,

в своята невинност и страдание

и е грозно, и е жалко - истинска тъга

да търси в нещо упование.

Останало захвърлено на пътя,

поглъщащо дима прашен и студен,

пример - няма нищо по-ужасно

от това - да си обезверен.

© Стефани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??