summer (Стефани)
38 134
8.12.2009 г., 12:44 ч.

Нещо 

  Поезия » Друга
665 0 3

Така е тихо и самотно.

Така влудяващо нещастно.

Мойто нещо се изгуби

в своето ужасно.

Мойто нещо е самотно,

опарено и наранено.

То до болка безропотно

влачи се обезверено.

И е кротко, и наивно,

и така истински жадува

за това, тъй наречено, привидно

щастие - да види и целува.

Изгубено в свойта самота,

в своята невинност и страдание

и е грозно, и е жалко - истинска тъга

да търси в нещо упование.

Останало захвърлено на пътя,

поглъщащо дима прашен и студен,

пример - няма нищо по-ужасно

от това - да си обезверен.

© Стефани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??