Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно,
когато не виждаш пролука в тунела,
изведнъж - тихо, но силно - Нещо потръгва,
руши тъмнината, невидимо, смело.
И гледаш как хората, свили се в себе си,
отключват вратите, тупат килимите.
Мъжете обличат си ризите, белите,
С рокли се гиздят жените.
Това Нещо се чувства навсякъде.
Прави ни млади, добри и сърдечни.
Слънцето, казват, пак е пробило отнякъде.
Или любовта е: истинска, топла и вечна.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване."
Уж трябва да е мрачно, а е красиво.
Това също много ми хареса:
"И гледаш как хората, свили се в себе си,
отключват вратите, тупат килимите."