Dec 1, 2021, 12:24 AM

Нещо 

  Poetry » Civilian
754 0 1
Нещо в храстите се гуши,
през лес вековен аз вървя
към мене плъзва
гъста, лепкава мъгла от тъга.
Неволята към хората отново
протяга своите отровни пипала,
живеем в смутно време,
в което човек за човека е враг.
Злоба отровна между хората пълзи.
Смехът изчезна. Изчезва светлината...
Изнурени са човешките лица -
умора, умора, умора… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД All rights reserved.

Random works
: ??:??