Като фея от приказка,
красива и истинска,
кацна във наште мечти,
показа ни блясъци
за щастливи нещастници
и омайващо как ги боли.
Дума нова в нашия речник -
наричат я, мисля, "Любов",
дърветата плодни
и грешки на времето,
образ на жалкия сладък живот.
И ето, че младост,
пълна със радост,
за болките още живее,
а сянката бледа
търси обжалване,
но за любов да пита не смее.
Казват, че Ти си - ела, говори ни
за безбройните там обстоятелства,
различни истории, копнежи, теории -
намигваш им тъй обаятелно.
И цъфва първи цвят на задоволството,
вярваме вече сляпо в химери,
но кажи ми - не е ли туй само нахалството
на твоите две полусфери?
Едната е щастие, огорчение, другата -
задължения поради чувство за чест,
слабодушни сме хората и твърде променливи -
днес е утре, ала утре вече не е днес.
Ето, зад скалите крачи важен хоризонтът,
а зад него мнимата Любов залязва,
след жестоката смърт на две души човешки,
дори и слънцето ще заприказва.
С цялата солена болка на разбиващия се кораб "Надежда",
познавайки тази Любов и нейната същност,
през сълзи във песен нарежда:
"Искате - казва ни - да мразите,
ала искате и да обичате,
но обичате, докато още се мразите
и мразите, докато още обичате!"
© Радост Вълчева All rights reserved.