Като фея от приказка,

красива и истинска,

кацна във наште мечти,

показа ни блясъци

за щастливи нещастници

и омайващо как ги боли.

Дума нова в нашия речник -

наричат я, мисля, "Любов",

дърветата плодни

и грешки на времето,

образ на жалкия сладък живот.

И ето, че младост,

пълна със радост,

за болките още живее,

а сянката бледа

търси обжалване,

но за любов да пита не смее.

Казват, че Ти си - ела, говори ни

за безбройните там обстоятелства,

различни истории, копнежи, теории -

намигваш им тъй обаятелно.

И цъфва първи цвят на задоволството,

вярваме вече сляпо в химери,

но кажи ми - не е ли туй само нахалството

на твоите две полусфери?

Едната е щастие, огорчение, другата -

задължения поради чувство за чест,

слабодушни сме хората и твърде променливи -

днес е утре, ала утре вече не е днес.

Ето, зад скалите крачи важен хоризонтът,

а зад него мнимата Любов залязва,

след жестоката смърт на две души човешки,

дори и слънцето ще заприказва.

С цялата солена болка на разбиващия се кораб "Надежда",

познавайки тази Любов и нейната същност,

през сълзи във песен нарежда:

"Искате - казва ни - да мразите,

ала искате и да обичате,

но обичате, докато още се мразите

и мразите, докато още обичате!"