Вървеше по неведома пътека един самотник, унил и презрян, като нечия загубена монета - какво ли бе загубил в своя Рай. С очи, от чужди грях пронизани, върви и изкупува нечия вина един самотник, в слепота намига ни и мисли смели изтупва от прахта. Вървеше окрилен и обезпепелен с прозрачна точност на острие, решен да сипе и огън, и жупел, не спрял от слепота и жал да вие...
Всеки си е самотен по своему, дори и да е заобиколен от много хора, в много случаи върви по начертаните си пътеки сам, като едно безкрайно скитане.
Замислящ стих.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.