18 янв. 2008 г., 00:14

Неслепота 

  Поэзия » Гражданская
666 0 16
Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани,
върви и изкупува нечия вина
един самотник, в слепота намига ни
и мисли смели изтупва от прахта.
Вървеше окрилен и обезпепелен
с прозрачна точност на острие,
решен да сипе и огън, и жупел,
не спрял от слепота и жал да вие...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??