Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит.
Обещание есенно, изпълнимо и трайно.
Търкаля кестени вятърът скрит,
оголил клони и мисли потайни.
На тънка вейка последният лист
обагрен в жълти петна дяволити,
като доверен и предан войник
несломимо стои след поредния вихър. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up