Тъгата ми примесваш с цветни нотки от внимание -
копнежът ми по теб - опитоми...
Но пак съм тъжна - като в празна стая.
Листата трептят и очакват
дъжда - гърми, силно и страшно навън,
небето проплаква едва...
Думите падат покосени - без думи,
така скучни, нелепи, без смисъл...
Безславно е някак...
Навън заваля и вали по балкона -
о, време, благословено си ти,
- в душата ми само кънти...