3.07.2007 г., 16:14 ч.

Несподелена 

  Поезия
478 0 4
Тъгата ми примесваш с цветни нотки от внимание -
копнежът ми по теб - опитоми...
Но пак съм тъжна - като в празна стая.

Листата трептят и очакват
дъжда - гърми, силно и страшно навън,
небето проплаква едва...

Думите падат покосени - без думи,
така скучни, нелепи, без смисъл...
Безславно е някак...

Навън заваля и вали по балкона -
о, време, благословено си ти,
 - в душата ми само кънти...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??