Несподелена любов
Той погледна в очите ù кафяви,
влажни, красиви като на сърна,
вгледа се, очаквайки любов, слова,
ала сълзичка там една
проблясваше като самотната луна.
Сянка на съмнение премина по лицето ù,
усмивката ù скри се някъде в сърцето ù.
Той гледаше я с погледа на влюбен,
всеки миг с нея, всеки спомен,
беше светлината, озаряваща деня му.
Но тя... горката, обичаше го... Да! ...