Mar 21, 2008, 12:16 AM

Несподелена любов 

  Poetry » Love
836 0 3

Крия лицето си, в сълзи обляно,

не чувствам сърцето си, от болка сломено.

Идваш и ме прегръщаш,

мислите ми отново объркваш.

Целувката в мрака беше лъжа,

с нея погуби напълно моята душа.

По-добре да си замина

и болката си да подтисна.

Ще те забравя все някак,

дори със сълзи и страх.

И в нощта горещо те моля,

не се завръщай повече никога!

Дори и в мен да се влюбиш,

няма нищо от мен да получиш.

Навремето дадох ти всичко,

но ти не го оцени,

и без капчица жал ме нарани.

© Десислава Никова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??