21 мар. 2008 г., 00:16
Крия лицето си, в сълзи обляно,
не чувствам сърцето си, от болка сломено.
Идваш и ме прегръщаш,
мислите ми отново объркваш.
Целувката в мрака беше лъжа,
с нея погуби напълно моята душа.
По-добре да си замина
и болката си да подтисна.
Ще те забравя все някак,
дори със сълзи и страх.
И в нощта горещо те моля,
не се завръщай повече никога! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация