За ден, за два, а може би за три

делихме с теб едни мечти.

Но нещо случи се, нали?! -

ти друг път някъде откри.

В миг куп мечти се разпиляха,

много сълзи се проляха.

И така година след година,

времето си някак мина.

Остана ти в ума -

несбъдната моя мечта.

Но още обичам те аз

и спомням си вечер за нас...

Спомням си прекрасните очи

и милувките нежни, които нявга ми дари...

И вместо с времето да те забравям,

все повече аз се надявам

да те видя пак някой ден

и поне миг да си до мен...