Като яростен гняв си по време на прилив,
хвърляш се бясно и люто се пениш,
като чувство спонтанно-неукротимо и
рязко,
вълните премяташ над граници, чужди за тебе.
В спокойствие кратко, когато преминеш,
си нежно и гладко, решаваш да галиш,
с брега си играеш - "Иди си, ела си",
докосваш, тъй мило, но само за кратко...
Когато със облаци се слееш в безкрая,
на едно общо цяло добивате вид,
мрачно прегърнати, бучите във песен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up