Като яростен гняв си по време на прилив,
хвърляш се бясно и люто се пениш,
като чувство спонтанно-неукротимо и
рязко,
вълните премяташ над граници, чужди за тебе.
В спокойствие кратко, когато преминеш,
си нежно и гладко, решаваш да галиш,
с брега си играеш - "Иди си, ела си",
докосваш, тъй мило, но само за кратко...
Когато със облаци се слееш в безкрая,
на едно общо цяло добивате вид,
мрачно прегърнати, бучите във песен, ...