За това, което никога не имахме.
За това, което никога не искахме.
За това, което никога не казахме.
За това - проклинам те, мразя те!
Проклинам те, защото спомените
несъществували не мога да изтрия.
Проклинам те, защото чувствата
несъществували още ме раздират.
Мразя те, защото си като
болест нелечима. О, ти -
Просто ти - Г-н Любими - Страх!!!
Мразя те, защото си ти!
С друг на щастлива
играя си.
Виждам те и целта
забравям си.
Към теб, Смърт, посягам:
"Избави ме от спомени!"
Снежинки-кола-студ.
Ти и аз, никой друг тук!
На прощаване ти давам
кичур коса, да те гали
по лицето и целувка -
студ, да топли сърцето.
© Апокалиптикс А All rights reserved.