Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
81 156
7.07.2011 г., 22:10 ч.

Несъществували 

  Поезия » Любовна
692 0 2

За това, което никога  не имахме.
За това, което никога не искахме.
За това, което никога не казахме.
За това - проклинам те, мразя те!

Проклинам те, защото спомените
несъществували не мога да изтрия.
Проклинам те, защото чувствата
несъществували още ме раздират.

Мразя те, защото си като
болест нелечима. О, ти -
Просто ти - Г-н Любими - Страх!!!
Мразя те, защото си ти!

С друг на щастлива
                играя си.
Виждам те и целта
         забравям си.

Към теб, Смърт, посягам:
"Избави ме от спомени!"
Снежинки-кола-студ.
Ти и аз, никой друг тук!

На прощаване ти давам
кичур коса, да те гали
по лицето и целувка -
студ, да топли сърцето.

 

 

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкарай го този господин...
  • болест нелечима. О, ти -
    Просто ти - Г-н Любими - Страх!!!

    Много вярно формулирано от теб е че страхът е нелечимо заболяване, което унищожава бавно и сигурно дните ни.Когато преборим страховете си,сме се преборили със себе си и само тогава можем да се усмихнем на живота.
    Добър начин да изразиш болката си.
Предложения
: ??:??