Mar 2, 2017, 6:05 PM

Несъвършени 

  Poetry » Love, Phylosophy
339 0 0

Несъвършени

 

Криеш усмивка,

от трапчинките сладки

и пазиш, с ръка,

белегът стар.

Маскираш се, с грим.

преди да излезеш,

а от огледалото бягаш –

било те е срам.

 

Ах, ти дете заблудено,

защо не погледнеш,

през моите очи.

Там ти ще видиш

красиво момиче,

толкова близо 

до перфектно

дори.

 

В. Динчийски

© Виктор Динчийски All rights reserved.

Просто забравете за глупавите си несигурности !

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??