2.03.2017 г., 18:05 ч.

Несъвършени 

  Поезия » Любовна, Философска
338 0 0

Несъвършени

 

Криеш усмивка,

от трапчинките сладки

и пазиш, с ръка,

белегът стар.

Маскираш се, с грим.

преди да излезеш,

а от огледалото бягаш –

било те е срам.

 

Ах, ти дете заблудено,

защо не погледнеш,

през моите очи.

Там ти ще видиш

красиво момиче,

толкова близо 

до перфектно

дори.

 

В. Динчийски

© Виктор Динчийски Всички права запазени

Просто забравете за глупавите си несигурности !

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??