Нетипично
Нетипично за всяка жена огорчена,
аз не хвърлям чинии по образ омразен,
не крещя в огледалото колко съм верна,
не изрязвам от снимките нищо прекрасно.
Няма викове, няма дори упрек гласен,
щом си тръгваш – отивай, нали си свободен...
Не задържам на примка живота си даже,
всеки идва и тръгва във време удобно.
Некрасива се чувствам, но само за кратко,
моят лик е ушит във душата ми плътно -
неприкрито стои под пагона параден
и невидим при зрителна остра оскъдност.
Неприлично спокойна събрах твойте вещи
и усмихвах се ведро почти като жива.
Тая сцена играя я чисто по женски -
пред мъжа да изглеждам безмерно щастлива.
Нетипично за всяка жена на раздяла,
те изпращам без ярост и лудост
и не пускам сълзата със мен да се гаври,
издълбала поредната бръчка.
Надълбоко притихнала някаква участ
се изправя могъща и плаха...
И надипля любов всяка вечер по тъмно
в скътан дом от изкуствена слама.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отчаянието ражда посмешища.
Ти си точно обратното на това и да, нетипично е за повечето жени.
Харесва ми тази воля. -
Хубаво! Много!
-
Красиво и силно!
-
Само една истинска жена, може да си постъпи по такъв изящен начин!
Този стих ме грабна! -
Благодаря, Калин, Деа!
Стойчо, прекрасен коментар за нас - жените!
-
Силата на слабостта:жена!
Пред теб неволно коленичат
в бездиханна,нежна тишина
вина и вяра...Но те обичат! -
Много образно, Гени! И много хубаво!
-
Образно, красиво, богато... Съвсем ТИПИЧНО за теб!
-
Благодаря ти, Христо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ирина, напълно съм съгласна, безсилието ражда и агресия, а резултатът винаги е плачевен.