Нетипично за всяка жена огорчена,
аз не хвърлям чинии по образ омразен,
не крещя в огледалото колко съм верна,
не изрязвам от снимките нищо прекрасно.
Няма викове, няма дори упрек гласен,
щом си тръгваш – отивай, нали си свободен...
Не задържам на примка живота си даже,
всеки идва и тръгва във време удобно.
Некрасива се чувствам, но само за кратко,
моят лик е ушит във душата ми плътно -
неприкрито стои под пагона параден
и невидим при зрителна остра оскъдност. ...