dansyto (Данаил Таков)
817 3640
Mar 6, 2019, 3:16 PM

Неукротени сънища 

  Poetry
420 4 6

Завих се с непробудна тишина,

крилата уморени си положих.

И сгуших се в разстланата мъгла –

в очите ми лениви леко гложди.

 

Земята ме повика – няма свян

и страстите покорно уталожи.

Пренесе ме в недосънуван храм,

а тялото в окови ловко сложи.

 

Но сънища немирни засънувах –

разчупвах ледове, руших стени.

И всички светове ги пропътувах –

с душа оставях своите следи!

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Blake! Поздрави! И на поставилите в Любими!
  • Сънищата са неподвластни. Не можем да ги укротим. Много ми хареса, Дани!
  • Точно с душата си човек остамя следи.
    Харесах!
  • Хубав стих Човек уж си почива насън, а всъщност покорява необятни светове спящи дълбоко в подсъзнанието!
  • Сънищата са неукротени защото са неподвластни.
    Харесах!
  • "И всички светове ги пропътувах –
    с душа оставях своите следи!"
    Чудесно попадение! С много мисъл е написано, но си е истина.
    И душата оставя следи, може да са като "разстланата мъгла" или искри светлинки, но са следи.
    А сънищата дали са кротки? Ето това се запитах прочитайки заглавието на творбата ти.
Random works
: ??:??