6.03.2019 г., 15:16 ч.
Неукротени сънища
Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян
и страстите покорно уталожи.
Пренесе ме в недосънуван храм,
а тялото в окови ловко сложи.
Но сънища немирни засънувах –
разчупвах ледове, руших стени.
И всички светове ги пропътувах –
с душа оставях своите следи!
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян
и страстите покорно уталожи.
Пренесе ме в недосънуван храм,
а тялото в окови ловко сложи.
Но сънища немирни засънувах –
разчупвах ледове, руших стени.
И всички светове ги пропътувах –
с душа оставях своите следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Таков Всички права запазени
Предложения
-
-
Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
-
Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
-
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
