dansyto (Данаил Таков)
817 3640
6.03.2019 г., 15:16 ч.

Неукротени сънища 

  Поезия
419 4 6

Завих се с непробудна тишина,

крилата уморени си положих.

И сгуших се в разстланата мъгла –

в очите ми лениви леко гложди.

 

Земята ме повика – няма свян

и страстите покорно уталожи.

Пренесе ме в недосънуван храм,

а тялото в окови ловко сложи.

 

Но сънища немирни засънувах –

разчупвах ледове, руших стени.

И всички светове ги пропътувах –

с душа оставях своите следи!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Blake! Поздрави! И на поставилите в Любими!
  • Сънищата са неподвластни. Не можем да ги укротим. Много ми хареса, Дани!
  • Точно с душата си човек остамя следи.
    Харесах!
  • Хубав стих Човек уж си почива насън, а всъщност покорява необятни светове спящи дълбоко в подсъзнанието!
  • Сънищата са неукротени защото са неподвластни.
    Харесах!
  • "И всички светове ги пропътувах –
    с душа оставях своите следи!"
    Чудесно попадение! С много мисъл е написано, но си е истина.
    И душата оставя следи, може да са като "разстланата мъгла" или искри светлинки, но са следи.
    А сънищата дали са кротки? Ето това се запитах прочитайки заглавието на творбата ти.
Предложения
: ??:??