Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян
и страстите покорно уталожи.
Пренесе ме в недосънуван храм,
а тялото в окови ловко сложи.
Но сънища немирни засънувах –
разчупвах ледове, руших стени.
И всички светове ги пропътувах –
с душа оставях своите следи!