Sep 3, 2009, 3:40 PM

Неуловима 

  Poetry
606 0 6

На пръсти ще се вмъквам в твоя сън,

ще влизам като призрак - през стената,

по-лека и от стихналия звън

на дремещите чашки на цветята.

 

Ще те опия с нежен аромат

на момина сълза - искрящо бяла.

Ще бъда там - в прекрасния ти свят,

красива, омагьосваща и цяла.

 

С дъх нежен на лицето ти ще спра

и клепките с косите си ще галя,

а ти ще виждаш вятър във съня,

препуснал устремено към безкрая.

 

Ще дишаш топъл мирис на гора,

ще полетиш над хълмове и бездни,

а сипне ли се първата зора,

докрай неуловима - ще изчезна.

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??