Самодива (Вики)
537 5966
3.09.2009 г., 15:40 ч.

Неуловима 

  Поезия
608 0 6

На пръсти ще се вмъквам в твоя сън,

ще влизам като призрак - през стената,

по-лека и от стихналия звън

на дремещите чашки на цветята.

 

Ще те опия с нежен аромат

на момина сълза - искрящо бяла.

Ще бъда там - в прекрасния ти свят,

красива, омагьосваща и цяла.

 

С дъх нежен на лицето ти ще спра

и клепките с косите си ще галя,

а ти ще виждаш вятър във съня,

препуснал устремено към безкрая.

 

Ще дишаш топъл мирис на гора,

ще полетиш над хълмове и бездни,

а сипне ли се първата зора,

докрай неуловима - ще изчезна.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??