Сълзите - проблясъци на моята смелост,
заравях в пясъци с дълбоки въздишки,
„обичан завинаги” е алчна потребност,
която разплитах на хиляди нишки…
На входа на всяко безплътно съмнение
събирах по малко и трохи от порядъчност,
на Господ дължа ли днес извинение
за тази разбрана, но грешна остатъчност…
В кутии със спомени намирах пустини,
били са убежище за нечий отшелник,
дали бях аз, или някои простил ми,
че в очите на Дявола съм просто неверник.