27 abr 2011, 10:16

Неверник 

  Poesía
649 0 3

Сълзите - проблясъци на моята смелост,

заравях в пясъци с дълбоки въздишки,

„обичан завинаги” е алчна потребност,

 която разплитах на хиляди нишки…

 

На входа на всяко безплътно съмнение

събирах  по малко и  трохи от порядъчност,

на Господ дължа ли днес извинение

за тази разбрана, но грешна остатъчност…

 

В кутии със спомени намирах пустини,

били са убежище за нечий отшелник,

дали бях аз, или някои простил ми,

че в очите на Дявола  съм просто неверник.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е, поздравления!
  • Казвам ти аз, че си мнооого талантлив, ама ти не, та не Много е готино, наистина! Не съм влизал тук от 100 000 години, но , обещавам да отделя време и да прочета онези, които не съм. А ти си писал доста...
  • Хареса ми.
Propuestas
: ??:??